Локай

Бившият СССР е съставен от големи участъци гори, степи и високи отдалечени планини, където климатът е суров и животът не се е променил в продължение на столетия. В началото на ХХ век правителството на съюза насърчавало развъждането на местни коне, подходящи за средата и местната икономика и после ги подобрили чрез кръстосване и селективно развъждане, използвайки тестиране като средство за оценяване. Стандартът на породата е бил наложен, а мерките на тялото били детайлно описани. Разплодните животни били подбирани сред тези, които най-много отговаряли на стандарта.

Локай е планински кон, развъждан в Таджикистан, на западното било на Памир, на юг от планинската верига Тиен Шан. Породата е била разработена през ХVІ в. от Локай, подплеме на узбеките, когато те се придвижили на изток от бреговете на Аралско море. Първоначално смесица от централноазиатска кръв, Локай е бил подобрен от Иомуд и Карабаир – главната узбекска порода и истински източен кон с арабски и тюркменски предшественици. Скоро са правени кръстоски с жребци от породите Терск, Арабски и Чистокръвен. Локай не е по-висок от 1.52 м, въпреки че пропорциите му са като на много по-висок кон. В оригиналния си вид е бил развъждан преди около три или четири века и е бил използван като планинско товарно пони.