Хафлингер
Хафлингер е стара порода малки коне, чиито произход е по-скоро неясен. Една теория гласи, че през 1342 година цар Луис IV на Германия изпратил жребец от Бургундия като сватбен подарък на неговия син Луис от Бранденбург. Жребецът заплодил местни кобили с ориенталски произход обитаващи южните Алпи по онова време. В резултат на което се получила порода еволюирала по късно в Хафлингер. Втора теория гласи, че Хафлингер са произлезли от ориенталски коне изоставени в Тирол след като остготите били подгонени в северната част на Алпите от Византийските войски през 555 г. пр.н.е. Това обяснява видимата прилика с Арабското съдържание в Хафлингер. Те са здрави и яки планински животни, използвани за фермерска работа, товарене и превоз. Те са разпространени по целия свят и се считат за едно от най-атрактивните понита. Името идва от село Хафлинг, което било част от Австрия преди Първата световна война, а сега се намира в Италия.
В средновековието до много от селата и фермите в Тирол се достигало само по тесни пътеки, за които се изисквало чевръсти, пъргави коне, които да стъпват сигурно и надеждно по земята. Те били използвани за товарене и превоз. Произведения на изкуството от началото на 19 век в този район изобразяват малък благороден кон с товари и ездачи прекосяващи стръмни планински терени.
По време на Втората световна война настъпила значителна промяна в практиката на коневъдството. Военните имали нужда от стада коне и по-късите и силни хафлингери чудесно отговаряли на условията. След войната, височината и усъвършенстването на породата се завърнали с подчертано развитие на малкия размер, който да е подходящ за яздене и впряг, със силна физика, здраво устройство, едра костна система и опростен характер
През 1958 г. фермерът Темпъл Смит от Уодсуърт, Илинойс внася от Австрия в своята ферма породата Хафлингер заедно с породата Липицан и започва програма по развъждането им. Въпреки че коне от тази порода се внасят от Германия, Холандия, Англия и Италия, повечето от тях продължават да идват от Австрия.
Особености на Хафлингерите:
• В повечето случаи възприемчиви и по-спокойни от другите породи
• По-малки (до 152 см) но със силни мускули и способни лесно да носят на гърба си големи ездачи
• Кротки и устойчиви
• Не толкова плашливи като по-големите породи
Характеристики
Уникалността на хафлингерската порода е не само в красивата му окраска, но и предимно в това, че лесно се привързва към хората, притежава изключително добронамерен характер, който е изграждал през вековете на близко съжителство и работа рамо до рамо с планинските селяни, служел за всякакви цели и на всички членове на семейството.
Конете Хафлингер бързо стават специални членове от семейството. Те имат непресторено доброжелателство към хората, предразполагащо отношение и искрено желание да угаждат. Енергични, жизнени и способни да вършат работата на много по-големи коне, като изискват по-малко грижи и поддръжка. Лесно се тренират, интелигентни са и имат дълъг живот. Като мирни и здрави коне, те се плашат по-малко и са особено подходящи за детска първоначална езда, така и за първи животни в базата на нови собственици. Много пъти треньори и ветеринарни лекари коментират как един Хафлингер те гледа спокойно, докато друга порода би избягала.
Приложение.
Съвременните представители на тази порода са разпространени по целия свят, като изпълняват голямо разнообразие от различни функции – теглене, товарене, леки впрягове и комбинирани такива, уестърн езда, преходи, обездка, прескачане, волтижировка и терапевтична езда. Самата порода се състезава с останалите и често показва изненадващи качества за размера си като атлетичност и сила.
Хафлингерите са особено подходящи за детска езда, макар да са достатъчно силни да носят и големи хора. Изключително приятелски те много се радват на компанията на хора. Интелигентността на породата им позволява да се учат много бързо, но това може да е и в техен ущърб при неопитни ездачи. Често остават недостатъчно тренирани, тъй като се адаптират бързо към нови ситуации, като показват безстрашие и огромно желание да се харесват.
