Хипотерапия

Хипотерапията е ефективна лечебна физкултура, при която основно средство е общуването с конете и ездата. От края на 50-те години на XX в. започнали да я използват при психични и неврологични заболявания, а днес  50 страни от Европа и Северна Америка имат изградени центрове за лечебна конна езда. Хипотерапията се използва при нарушения на опорно-двигателния апарат, атеросклероза, черепно-мозъчни травми, полиомиелит, стомашно-чревни заболявания, простатит, сколиоза, умствена изостаналост. Общуването с конете дава устойчив положителен емоционален фон, който сам по себе си е целебен.

Хипотерапия е предназначена за деца с умствени и/или физически увреждания. Състои в изпълнението на различни упражнения от детето в зависимост от личните му особености и от степента на увреждането му. Животните имат успокояващ ефект върху пациентите.

Световният опит категорично доказва, че този вид терапия подобрява физическото и психическо състояние на деца с физически увреждания. Първата реакция на децата, след като усетят коня и първите движения, неизменно е усмивка, защото движението и раздвижването по този начин е съвсем ново усещане.

Освен че тонизира и оформя тялото, ездата помага и при здравословни проблеми. Оплакванията от шипове например обикновено изчезват още след третата тренировка. Позната като „ошипяване“ осификацията (вкостяване) се появява след 35-годишна възраст и се проявява като силни болки в прешлените, вследствие на простуди, предишни заболявания, възпаления. При ездата прешлените се раздвижват и нагаждат, освобождавайки по този начин натрупаните напрежение и болка.

Ездата е и ефективен алтернативен метод за терапия на деца със силно изразени физически увреждания. Модерната медицина все още е безсилна пред синдрома Даун или церебралната парализа например. Децата, страдащи от подобни увреждания, обикновено водят затворен живот, редовно посещавайки санаториуми и рехабилитационни центрове. А терапевтичната езда подобрява качеството им на живот, като ги извежда на открито, раздвижва ги и създава взаимодействие между детето и коня, което подобрява неговото емоционално и физическо състояние и има силен положителен психологически ефект. Конят технически е структура, която възпроизвежда движения и ги предава на детето, стимулирайки по уникален начин мускулите и вестибуларния апарат. Ездата се отразява особено благоприятно и върху ориентацията на тялото в пространството, гръбната мускулатура, координацията и състоянието на трупните мускули. Нещо повече, общуването с конете променя душата на човека. Да спечелиш доверието на това грациозно и силно животно изисква сърдечна топлота между животното и човека. 

Полезното въздействие от конната езда    

•  контролира мускулното напрежение;
•  подсилва отпуснатите мускули;
•  отпуска стегнатите и схванатите мускули;
•  разтяга късите мускули;
•  предотвратява контрактури (ограничена подвижност на става);
•  засилва характерните реакции на тялото;
•  подобрява контрола и стойката на тялото;
•  подобрява походката, поведението и равновесието;
•  подобрява стойката на главата, което води до подобряване на слюноотделянето, говора, яденето и свързаното с тях поведение;
•  подобрява усещането и възприятието.

Цялостният ефект на конната езда е универсален, тъй като тя подобрява и тялото, и духа, психиката. Конят дава на ездача нова сила за живот, повишава самоуважението, общуването и мотивацията му.

Хипотерапията – поглед отблизо

Много пациенти, родители и лекари се обръщат към хипотерапията като част от програма за рехабилитация. Терапевтите, които практикуват хипотерапия, са все по-търсени. Все повече от тях се образоват за хипотерапията и я включват в практиката си.

Хипотерапията е лечение с помощта на кон. Идва от гръцката дума „хипос“, която означава „кон“. Официалната дефиниция на хипотерапията е „термин, който се отнася за използването на движението на коня за повлияване на пациенти с нервни и мускулно-скелетни нарушения.“

Модерната идея за хипотерапията е разработена на базата на по-ранни принципи, които идват от Германия и са практикувани широко в Европа през 60-те години. Този модел е послужил за основата на първия курс на обучение в САЩ през 1987 г.

Движението на коня е стратегия, която терапевтите използват, за да подобрят нервните и двигателните функции у пациента. Пациентът може да бъде върху седлото на коня, обърнат напред или назад, седнал настрани, легнал по гръб или по корем. Той си взаимодейства и активно отговаря на движенията на коня. Задачата на терапевта е непрекъснато да анализира пациента и да го напътства според начина, по който се движи конят. Поради това терапевтът трябва да има добро разбиране за движението на коня, за да насочва опитния инструктор по терапевтична езда да променя темпото и посоката на коня в зависимост от реакциите на пациента.

Често основният фокус на физиотерапията са стойката и двигателните реакции на пациента. Положителните ефекти от движението на коня могат да бъдат видени в двигателната координация, мускулния тонус, изправяне на стойката, гъвкавост и сила. Промени често се забелязват в дишането, познавателните функции, усещанията, баланса, емоциите и речта. Тези промени може да са вследствие на подобренията в стойката и двигателната координация. Често те са и директен резултат от движението на коня. Фокусът на терапията може да не включва промени в речта, но те се случват. Така че движението на коня като стратегия за лечение имат резултати и при различни отдели на физиотерапията, трудотерапията и логопедията. 

Хипотерапията е част от голяма програма за лечение. Тя може да се прилага като подготвителна фаза, използвайки движението на коня, за да се подобрят мускулният тонус и стойката на хипотоничен пациент, преди същинската терапия. Може да се използва за раздвижване на гръбнака и таза, за по-добра ориентация, по-добър баланс и подобрени рефлекси. Движението на коня може да бъде използвано като допълнителна процедура след физиотерапия и т.н. Възможностите за приложение на лечебната езда са безкрайни, тъй като ефектът от движенията на коня е много голям.

Важната роля на терапевта 

Има задължителни изисквания за квалификацията, отговорностите и обучението на терапевтите, които искат да практикуват хипотерапия. Всеки терапевт трябва да отговаря на следните условия:

* Да има образователен ценз и регистриран с разрешително да практикува 

* Да е преминал обучение по хипотерапия и езда 

* Да носи съответната професионална и обща отговорност

* Да е убеден и аргументиран, че хипотерапията е част от интегриран план за лечение 

* Да може професионално да консултира

Внимание: Опасни за здравето на пациентите могат да бъдат хора самозванци, които предлагат хипотерапия по конните бази. Често срещано явление в България е в рекламите на спортните или туристическа конни бази да присъства и услугата „терапия с коне”, без конете да са подходящи за тези видове упражнения. Често амуницията е неподходяща или въобще липсва така. Доста бази дори нямат необходимата изградена т.нар. „естакада” за качване на хората с увреждания върху гърба на коня. Терапия се предлага от хора, които нямат никаква представа от рехабилитация, но опирайки се на опита си като ездачи и гледачи на коне имат самочувствието, че могат да водят и практически часове по хипотерапия. Бъдете внимателни! Попитайте предварително за квалификацията и организацията, издала документа на терапевта или базата за правоспособност да се практикува терапия с коне.   

Хипотерапията не е „возене върху конче”, а комплексен и високоефективен метод на физическа рехабилитация и социална адаптация на хора със специални потребности и въздейства на човек чрез два фактора: психогенен и биомеханичен. Много е важно да се подчертае, че хипотерапията не е просто „возене на конче“, а е специално разработен метод, при който с помощта на коня и на сертифициран хипотерапевт се правят редица упражнения, които са специално подбрани, с определена последователност и времетраене и са съобразени с конкретното заболяване. 

Автор: Стилиян Бояджиев