Ана – потайностите на хиподрума

12.10.2019

Има ли вплетени човешки съдби, там някъде препускащи във времето и историята из грапата, боксовете и падоците? Има ли мистика около най-титулуваното конно – спортно съоръжение у нас за хиподрумни дисциплини преди демокрацията, а и след това? Дали първата книга разказваща с художествен отенък за живота на една жена и беговите гонки у нас, ще ви накарат отново да изживеете онези позабравени, но все така вълнуващи моменти? Това ще разберете още в първите страници на романа „Ана“ с автор Мануела Драганова.

Първото издание на този роман, написан по истински събития, беше отпечатано в САЩ миналата година, а авторката е добре познатата сред феновете на конните надбягвания у нас и дългогодишен търговски директор на Националния хиподрум – Мануела Драганова.

Английското издание „Ana’s Way“ се появява зад океана под редакцията на Даниел Бъргес, работил със Стивън Кинг и помогнал на мнозина писатели да стигнат до лидерските позиции в класацията на New York Times. Романът попада на страниците на Publisher’s Weekly и привлича вниманието на The US Review of Books и Pacific Book Review, които удостояват “Ana’s Way” със звезда за книга с особени качества.

Книгата вече е преведена на български език и със своите 330 страници, издателите от “Сиела” очакват да предизвикат небивал интерес. А ние виждаме измежду заглавията на някои от 37-те глави някои интересни акценти – „Хиподрумът“, „Среща с асоциацията“ и „Голямото Дерби“.

Въпрос към Мануела, която се съгласява на интервю по повод първата си българска книга „Ана“, специално за EzdaPress.

Как и защо реши да сътвориш „Ана“ ?

В живота ми се случиха две интересни неща. Първото беше, че започнах да уча коучинг в Силициевата долина, което разшири мирогледа ми неимоверно. Второто бе, че усетих силно вътрешно желание да напиша книга на английски. Да, но до този момент не бях писала и не знаех как работи този бизнес въобще. Затова си избрах коуч или по-скоро той ме избра. В Америка това става по много елегантен път. Кандидатства се. Ако ръкописът ти е издържан, нещата се случват. Аз от своя страна кандидатствах при един от най-добрите литературни агент на New York Times от близкото минало, който сега се занимава с коучинг, като помага на млади автори и на търсещи личности да развият потенциала си. В момента той живее и работи в Бевърли

Хилс и прецизно подбира проектите си. Попълването на анкетата за кандидатстването при него ми отне цял месец и бе последвано от обстойно едночасово интервю по скайп. Затова бях безкрайно щастлива, когато този човек повярва в мен и ми подаде ръка. Мотивацията ми удари тавана. Продължих да пиша много обнадеждена. Запазих си авторските права и дойде време да потърся редактор. Пак чрез кандидатстване. Така един ден получих мейл в който пишеше, че Даниел Бъргес ще се радва да работи с мен. Майко мила, та той е един от редакторите на Стивън Кинг и по-конкретно на продължението на световния бестселър The Shining (Сиянието). И проявяваше желание да помогне на една дебютантка от другия край на света? Не можех да си намеря място от вълнение дни наред.

Как работи един редактор на Стивън Кинг?

Целият процес отне два месеца. Първо прочете целия ми ръкопис отначало до край, а после се върна в началото и започна да коригира, да пише коментари и бележки. Всъщност той ми помогна да структурирам сюжетната линия на романа и да доразвия образите си. След това английския вариант премина през още една стилистична редакция и миналата година през юни месец “Ana’s Way” излезе на американския пазар.

Кои и какви хора прочетоха първи книгата ти и какво споделиха с теб ?

Първо попадна в ръцете на българските емигранти в САЩ и чужбина, както при моите колеги коучове, после я четоха всякакви случайни хора (предимно жени). Романът се предлага и в платформата Amazon, която се ползва в цял свят, и където „Ana’s Way“ има рейтинг 4,9 от 5. Книгата ми мина през очите и съзнанието на немалко американци, които споделиха, че според тях съм написала кейс стъди (един вид – проучване), защото сюжетът обхваща период от 25 години и освен че разкрива вътрешния свят на една жена с необикновена съдба, която се бори да оцелее през различни катаклизми, той разказва нейната история на фона на ситуацията в държавата, в която живее.

Всъщност коя е Ана?

Ана ли? Ана е всяка една съвременна жена. Аз я създадох, но Ана е много повече от мен. Представи си я като живо същество. В началото имаше нужда от грижи и наставления, но после си стъпи на краката и пое по пътя си. Да, точно така се случи. Ана вече живее собствен живот.

На кого подари първите екземпляри ?

На родителите ми и на дъщеря ми. Те бяха и първите хора, на които заявих, че ще напиша не просто книга, а бестселър.

Конното общество в България, те познава като шеф на хиподрума, а сега коя е и къде е Мануела, освен, че е автор на книга?

Занимавам се с индивидуален коучинг и работя по международни проекти – семинари, екипни обучения и др. За нова година, например ще пътувам за Калифорния за събитие, на което съм един от водещите лектори. Това е популярен формат в Америка – новогодишен ритрийт. Идеята е не да посрещнеш новата година пиян залян в някое заведение или депресиран у дома, а да използваш тези силни дни за да инвестираш в бъдещето и в себе си, да посрещнеш идващата година със силна мотивация, ясни цели и конкретен план за постигането им.

Къде и кога ще е премиерата на книгата у нас?

На 24 октомври в „Тера Резидънс“, където очаквам над 300 души да дойдат и с желание да се запознаят с „Ана“. Иначе, книгата може да се поръча още днес в интернет страницата на издателство „Сиела“. Скоро ще се появи и в книжарниците.

Тъжно ли ти е за хипордума?

Тъжно ми е. Пазя страхотни спомени за силни емоции и лични битки. Това е и една от причините да напиша историята за Ана. Исках да остане нещо хубаво след нас.

Намираш ли време за езда?

Конете ще си останат завинаги в сърцето ми и съм абсолютно сигурна, че някой ден пак ще яздя в реалността. Сега го правя само в мечтите си.

Интревю с Мануела Драганова от 2013 г. за списание ЕЗДА, с малки съкращения:    

Моят челен сблъсък с конете през 2004-та!

Мануела е родена във Варна, но само родена. Целият й живот прекарва в София. Морската столица обаче е оставила своя отпечатък в характера на бизнес-дамата: Манеула е море от емоция, чар и енергия. Завършила е 35-а Руска езикова гимназия в София, а след нея образованията и квалификациите са много: инженер с техническо висше образование, а другото е икономическо, специалност „Маркетинг и мениджмънт“. Владее руски и английски. Последните й ръководни длъжности са търговски директор на Националния хиподрум в Банкя и председател на борда на директорите на хотел „Рила“ в София. Мануела е авантюристична натура, за която спортове като голф, езда, ски са просто удоволствие.

Яздиш страхотно! Ездач или коняр си?

Когато стъпих за първи път на хиподрума не бях нито едно от двете. Станах коняр по убеждение и по душа. Заживях с ритъма на хиподрума. Само широко скроени хора, могат да използват определението коняр без да се притесняват.

Колко години менажира националния хиподрум в Банкя?

От 2004 до 2012, като от 2011 съвместявах и позицията, и работата на председател на борда на директорите на хотел „Рила“.

Сблъсък ли беше срещата ти с конете?

Челен. През 2004 г. съвсем случайно попаднах на националния хиподрум в Банкя със задачата да управлявам цялото това стопанство от 535 дка. Попаднах на мъжки колектив, в общество на коняри, който не бе свикнал да бъде управляван от жена, а аз самата нищо не разбирах от коне. Треньори, състезатели, гледачи, ветеринари, клиенти, наематели, състезания. През първите дни обикалях с тефтер и записвах всичко. Литературата за коне ми стана настолно четиво. При това какъв „шеф“ щях до съм на хиподрум, ако управлявам от земя, а не от кон.

Всички свързани с хиподрумните дисциплини помнят времето, в което това огромно съоръжение работеше с пълна сила и капацитет…

О, това бе моята стихия. Планът ми бе ясен: организиране на конни надбягвания и различни събития, на които хиподрумът може да е домакин с терен и материална база, и черешката на тортата – Тодоровден. Апогеят на моя емоционален живот на хиподрума бяха националните конни надбягвания, които организирахме с екипа ми няколко години поред и които с всяка следваща година ставаха все по-популярни. Издавахме брошура, съпътстваща конните надбягвания с програма, правила, представяне на жокеите, извадки от международния печат, коментари на водещите. Точно както се прави в Англия или ако щете на гонките в Дубай. Продуцирахме и телевизионно предаване за конните надбягвания в България. Кръгът почти бе завършен: терен, база, състезатели, реклама, спонсори, медии.

За кои години говорим?

Най-силната беше 2008, когато надбягванията бяха грандиозни, идваха коне от цялата страна. С достатъчно висок награден фонд се гарантира качествен „конски материал“ – скъпи състезателни коне, спортна интрига чрез конкуренция и публика. Тези неща водят след себе си високо позиционирано събитие и добър рекламен бюджет, който естествено е дошъл от имиджови рекламодатели. Лично за мен бе важно жокеите и запрежчиците, които дори нямат класации, да са морално удовлетворени. Защото зад тези две минути бягане, стоят пари вложени в коне, усилия, труд, персонал, тренировки, грижи и всеки трябва да намери своя смисъл за участие. Работихме с голям ентусиазъм, с много камери, с водещи, с репортажи, интервюта с жокеи и съдии, правехме всичко, за да имаме различни гледни точки. Това разбира се бе за сметка на моето лично свободно време и благодарение на професионализма на екипа ми.

По решение на Асоциацията по конни надбягванията състезателния сезон и календара с надбягванията бяха преместени на хиподрум „Стефан Караджа“ край Балчик.

След това как се разви кариерата ти?

Една цяла година, поради нищо не случващо се на националния хиподрум, залязоха и идеи, и връзки, и контакти с рекламодатели, със спонсорите, със зрителите. По това време връхлетя с всичките си негативи и икономическата криза, която се отрази във всеки един сектор на икономиката ни. От хората съм, които не стоят да чакат. Аз предприемам, инициирам, създавам. Реализирах се на други места и браншове.

Да си добър мениджър означава да имаш основни познания по мениджмънт, да познаваш основите на бизнеса, както и ситуацията в държавата, в която работиш. Защото законите са различни, народопсихологията е различна. Да имаш усет към хората е умението да можеш да сформираш работещ, енергичен, продуктивен екип. А що се отнася до ездата, тя винаги помага. С това, че напълно се разтоварваш психически защото имаш много пряк контакт с животното и второ, защото е динамично и си сред природата. И трите ми любими спорта се практикуват сред природата – ските, голфът и ездата.

Какви хора обичаш?

Достойни. Тази ценност е на изчезване в днешно време. В същото време полагам усилие да пазя достойнството и на хората около мен. Искам да живея в държава, която да пази достойнството на хората.

Не живееш ли в държава с такива институции?

Не.

Какво смяташ за днешните политици?

Смятам, че имат много да учат. Липсва им достойнство.

Би ли откликнала на покана за място в политиката?

Имала съм такъв шанс, но не приех, защото не съм за продан.

Изкушаваш ли се да заминеш в чужбина?

Не, но изпратих дъщеря си там.

Ти си жертвоготовна или благотворителна?

Жертвоготовна само когато виждам, че има смисъл и ясна цел. Ако някой просто дойде да иска, без да е положил усилие, няма да откликна.

Снимки: Архив списание ЕЗДА, брой 84/ октомври, 2013 г.