Конният туризъм може да се развива самостоятелно
11.06.2014
След 25 години дейност, свързана с туризма, шефът на „Пингвин Травел“ категорично твърди, че конният туризъм у нас е печеливша дейност и че тепърва ще се разгръща все повече...
- Не само хората в конния бранш, но и от други сфери сочат „Пингвин травел“ за една от най-успешните фирми за туризъм и № 1 за конен туризъм. Как започнахте?
- С едноседмични пакети, предложени на чужди пазари. Идеята беше да се правят 6-дневни конни преходи с езда, 7 нощувки със завъртане. Без транспорт на конете, за да не се оскъпява продукта. С първите турове преди години привличахме по 100 датчанина на сезон. Това и днес го правим в чужбина в по-големи мащаби. В България е трудно, защото тук се работи повече на почасова езда. Масово се работи с туристи предимно в събота и неделя с 2-3 часови разходки. Много по-добре е българският турист да бъде привлечен за 2 или 3-дневна езда. От това се печели.
- Определете конния туризъм у нас! Не Ви ли притеснява, че няма законова рамка, която да регламентира този вид туризъм?
- Това е един алтернативен вид туризъм, на който аз много държа. Предлагам със съдействието на БАКТ всички конни бази, членове на Асоциацията, да се опишат и да се качат на сайта на Bulgariatravel.org и по този начин да се разбере кои бази предлагат конен туризъм. Така чрез този интернет актуален справочник на конните бази у нас, без значение, че базите не са туроператорски фирми, хората по света ще разберат, че има прекрасни условия за конен туризъм в България. За логистиката може да помогне всеки туроператор, може и конната база да се регистрира като туроператор, регистрацията и лицензът струва 5000 лв. Аз лично преди две години направих обратния ход. Закупих си коне и си направих две собствени конни бази. Така работя сам за себе си. Признавам си, че вдигнах ръце от коняри. Омръзна ми, защото конярите в повечето случаи нямат професионалния нюх на търговеца. Моят принцип на работа е различен от познатите практики. Разчитам на коне, които са на свободна паша и това им се отразява много добре. Сезонът започва от април и приключва октомври. Работя само с чужденци. Отскоро има и българи. Основното, което привлича чужденците е ездата на воля. Ние все още сме страна без граници, така наричат и Монголия. У нас се язди без очертания, заграждания и предварително маркирани маршрути. Тук стопанствата са разграбени, поля и ниви на воля, няма заграждения. Всеки си язди, където и както си иска. Сега е времето да се организира Work shop за туроператорите от Европа, да видят какво можем да им предложим. Work shop като формат е по-ефективен от рекламата в брошура или друго рекламно присъствие.
- Нека това да е първият партньорски проект между членовете на БАКТ и Bulgariatravel.org. Има ли бъдеще конният туризъм в България? Толкова е неуреден, че дори и застраховки не се предлагат на местата, където се язди.
- Бъдеще има. Колкото по-специфичен е продуктът обаче, толкова и квалифицираният труд е по-специфичен. По принцип чужденците идват застраховани, това е включено в пакета на туроператора. Водачите ние си ги обучаваме. Например при Mountain bike травмите са изключително опасни. Изискваме от колоездача предварително направена застраховка. В случай на инцидент всичко е уредено. Ако не са застраховани, подписват стандартна декларация, че са запознати с последствията и че всичко ще е за тяхна сметка, ако се случи нещо.
За мен конният туризъм е свободен бизнес. Не трябва да има рамка, с която да се поставят ограничения. Аз например имам постоянен конфликт с мои колеги, относно закона за туризма, в който се казва, че офисът на туроператора трябва да е на първия етаж, да е с определена квадратура и жълти пердета. Аз питам: какво значение има това за потребителя? Никакво! Всички, които се боят от конкуренция искат въвеждането на правила и изисквания. Нека всеки да работи и да си прави бизнеса, както да намира за добре. Държавата например може да следи за усвоените пари в бюджета на туризма, поне малко от тях да отидат по предназначение, а именно реклама на туризъм с висока принадена стойност, какъвто е конният туризъм. Качеството определя и търсенето. Аз имам коне, готови да направят 6-дневен преход. И както се казва, за всеки влак си има пътници. Каквото се търси, това се и предлага. Според мен маршрутът основно прави туризма. Моите коне са жилави, спокойни и са идеални за езда в планината. На мен такива ми вършат работа. Водач на група за мен означава човек, който познава района много добре, който и с вързани очи ще се оправи по планинските пътеки, естествено, че трябва да може да язди, да обслужва амуницията. За мен най-важно е разработването на маршрута и аз гледам да има един вид закачка и приключение в преходите, като предлагам спане в най-различни автентични селски къщи и стаи. Държа на тематичния вид конен туризъм. Имам и много търсене от турски и руски туристи.
- Запознат ли си с конната дисциплина ТРЕК? Би ли практикувала у нас?
- Да, в Европа е много популярна. Мисля че би имало интерес в България. Забелязвам голямо търсене на западния турист за тридневна езда.
- България исторически е обвързана с конете, в момента има над 300 конни бази у нас, но някак си нещата не се случват както трябва. Някъде нещо куца ?
- Скоро имах лекция във Велико Търново на тема: „Борса за Културен туризъм във В. Търново”. България е малка страна и ако искаш да правиш туризъм, трябва да гледаш прагматично на нещата и какви маршрути можеш да предложиш. Общините също са малки, значи трябва да се предлагат маршрути за бавнодвижещи се обекти, като пешеходен, вело и конен туризъм. И ако имаш един коняр в тази община, който има и коне, защо да не се разработи този вид туризъм? Какво означава туризмът за една община? В една селска къща 40 лв. плащаш за легло на една нощувка, закуска и вечеря, за 6 души, 2 пъти в седмицата и така собственикът на къщата печели чисти 480 лв. приходи за месеца. Но вместо да се радват останалите жители, че са им дошли чужденци, те започват да пускат жалби против конете, които изведнъж започнали да им пречат и да влизат в техните неоградени запустели ниви, в които с години не е стъпвал човешки крак. Манталитета куца.
- Печелившо ли е човек да се занимава с конен туризъм в България?
- Абсолютно да!
- Това е възможно само с чужденци ли?
- Не, и с наши туристи. Важно е как ще се поставят и предложат нещата, трябва да се съобразим с българския турист.
- Смятате ли, че е необходима помощта на държавата за конния туризъм?
- Не, не смятам, че е необходима, той може да работи и самостоятелно.
- Повечето конни бази работят в сивия сектор, не трябва ли да се излезе на светло?
- Какво значи в сивия сектор? Повечето хотели по морето или поне 90% от тях работят в сивия сектор, а какво остава за конния туризъм. Аз заплащам данъци за туроператорската си дейност и това е. Според мен в по-бедните райони, където има конни бази, е желателно дори те да се освободят от данъци. И не само за собственика на конната база говоря, а за цялостния ефект, който оказва върху селото и района като цяло. На ден туризмът с коне струва в порядъка на 120-130 евро, това е скъп туризъм, но в зависимост от условията, може да се прави със значително малко средства.
- Излиза, че е много лесно. Ако желаещ се свърже с молба да му помогнете с работата с чужди туристи ще съдействате ли ?
- Е не става лесно. Преди да поискаш туристи от чужбина трябва да познаваш района, да си разчистиш пътеките и да предложиш маршрути. Общината трябва да вложи повече пари за маркировка за вело и конен туризъм, а не да налива средства за 7-километрови беседки и пейки, които на следващата година ги няма. Това е много важно на първо време да се направи. В момента има хора, които маркират маршрут в Родопите, защото другата седмица идват туристи. Реално това се явява незаконно, но всеки ще се възползва от подобна маркировка. В момента вършим работата на местното туристическо дружество, което отговаря за горската маркировка. Няма да се учудя и ако ни глобят за тази наша инициатива. Т.е. повече смелост и инициативност на собствениците на конни бази в България. Пък и смятам всичко за което мечтаят конярите в България, обединени в асоциация като БАКТ да се осъществява именно чрез помощта и съдействието на тази асоциация. Пингвин Травел ще помага на БАКТ, а тя от своя страна на членовете си, които искат да се развиват.
- Вие всъщност изповядвате един свободен туризъм...
- Да. Аз съм против всякакви административни и изкуствени ограничения в бранша, които с нищо не допринасят за увеличаване защитата на потребителя или повишаване качеството на услугата. Като изисквания към офис, квалификация на персонала и пр. Туризма пряко и преносно е свобода, въздух, а бюрократизма принизяват тези изяви, ограничава ги с излишък от ненужни изисквания. Контрол и правила трябва да има, но те да са градивни, да са улесняващи и предлагащия и консумиращия услугата конен туризъм.
- Казвате, че административното недомислие оскъпява и спъва туризма ?
- Доста от хората в сектора не притежават управленска култура и показват дефицит на мениджърски умения. Заетите в бранша обичайно не притежават професионална подготовка, почти не говорят чужди езици и лутаницата в бюрократизма е абсолютен препъни камък в добрите намерения за бизнес.
Тук е ролята на БАКТ, като туристическа институция, да провежда ясна политика по отношение на маркетинг, информационна дейност, създаване на партньорски контакти. Асоциацията е инструмента на обединените усилията за представяне на туристическата конна дестинация в даден район, така че да достигането до по - широк кръг потенциални потребители на услугата. БАКТ е функционера, който ще рути тежката административна машина, а собствениците на конни бази ще се възползват от името и мисията на асоциацията.Моят опит ми подсказва, че партньорство между държавните институции, неправителствения сектор и предприемачите се пада на БАКТ, а тя вече е организация с авторитет призната от международната федерация по конен туризъм и асоциация на която, гласът и се чува в МИЕ, като член на АБТТА
