Уважавайте парите!
23.10.2013
Мануела е родена във Варна, но само родена. Целият й живот е в София. Морската столица обаче е оставила своя отпечатък в характера на бизнес-дамата: Манеула е море от емоция, чар и енергия. Завършила е 35-а Руска езикова гимназия в София, а след нея образованията и квалификациите са много: инженер с техническо висше образование, а другото е икономическо, специалност „Маркетинг и мениджмънт“. Владее руски и английски. Последните й ръководни длъжности са търговски директор на Националния хиподрум в Банкя и от три години насам председател на борда на директорите на хотел „Рила“ в София. Дъщеря й е трета година ученичка в Оксфорд. Мануела е естет по душа, авантюристична натура, за която спортове като голф, езда, ски са просто удоволствие. Предизвикателство за тази обаятелна брюнетката е работната сфера, където се доказва всекидневно. Тя е Мануела Георгиева Драганова.
Яздиш страхотно! Ездач или коняр си?
- Когато стъпих за първи път на хиподрума не бях нито едно от двете. Станах коняр по убеждение и по душа. Заживях с ритъма на хиподрума. Само широко скроени хора, могат да използват определението коняр без да се притесняват.
Колко години менажира националния хиподрум в Банкя?
- От 2004 до 2013, като от 2011 съвместявах и позицията, и работата на председател на борда на директорите на хотел „Рила“.
Сблъсък ли беше срещата ти с конете?
- Челен. През 2004 г. съвсем случайно попаднах на националния хиподрум в Банкя със задачата да управлявам цялото това стопанство от 535 дка. Попаднах на мъжки колектив, който не бе свикнал да бъде управляван от жена, в общество на коняри, а аз самата нищо не разбирах от коне. Треньори, състезатели, гледачи, ветеринари, клиенти, наематели, състезания. През първите дни обикалях с тефтер и записвах всичко. Литературата за коне ми стана настолно четиво. А умението да яздя се появи от само себе си. При това какъв „шеф“ щях до съм на хиподрум, ако управлявам от земя, а не от кон.
Всички свързани с хиподрумните дисциплини помнят времето, в което това огромно съоръжение работеше с пълна сила и капацитет…
- О, това бе моята стихия. Планът ми бе ясен: организиране на конни надбягвания и различни събития, на които хиподрумът може да е домакин с терен и материална база, и черешката на тортата – Тодоровден. Апогеят на моя емоционален живот на хиподрума бяха националните конни надбягвания, които организирахме с екипа ми няколко години поред и които с всяка следваща година ставаха все по-популярни. Започнахме да издаваме брошура, съпътстваща събитията и да продуцираме телевизионно предаване. Брошурата съдържаше програма, правила, представяне на жокеите, извадки от международния печат, коментари на водещите. Точно както се прави в Англия или ако щете на гонките в Дубай. Още повече, че по това време вече продуцирахме и телевизионно предаване за конните надбягвания в България. Кръгът почти бе завършен: терен, база, състезатели, реклама, спонсори, медии.
За кои години говорим?
- Най-силната беше 2007, когато надбягванията бяха грандиозни, идваха коне от цялата страна. Платформата на този успех изградихме чрез стабилността и сигурността, които предложихме на собствениците на коне.
Защото инвестициите в хиподрумните породи коне никак не са малки. Чрез достатъчно висок награден фонд се гарантира качествен „конски материал“ – скъпи състезателни коне, спортна интрига чрез конкуренция и публика. Тези неща водят след себе си високо позиционирано събитие и добър рекламен бюджет, който естествено е дошъл от имиджови рекламодатели. Лично за мен бе важно жокеите и запрежчиците, които дори нямат класации, да са морално удовлетворени. Защото зад тези две минути бягане, стоят пари вложени в коне, усилия, труд, персонал, тренировки, грижи и всеки трябва да намери своя смисъл на участие.
Предаването, което продуцирахме тогава се излъчваше по много телевизии, една от тях TV7. 8 предавания за 8 състезателни дни от съответния сезон през годината, като всички се провеждаха на хиподрума в Банкя. Работихме с голям ентусиазъм, с много камери, с водещи, с репортажи, интервюта с жокеи и съдии, правехме всичко, за да имаме всички гледни точки. Беше по средата на сезона, когато ме извикаха в телевизията: „Какво правите на хиподрума? Рейтингът ви е по-висок от този на новините?“ Това разбира се бе за сметка на моето лично свободно време и благодарение на професионализма на екипа ми.
Какво се случи след това?
- По решение на Асоциацията по конни надбягванията състезателният сезон и календарът със надбягванията бяха преместени на хиподрум „Стефан Караджа“ край Балчик!
След това как се разви кариерата ти?
- По това време връхлетя с всичките си негативи и икономическата криза, която се отрази във всеки един сектор на икономиката ни. От хората съм, които не стоят да чакат. Аз предприемам, инициирам, създавам. Реализирах се на други места и браншове. Така в момента работя в хотел „Рила“ като председател на съвета на директорите и естествено активно участвам в дейностите и гостоприемството на „Рила“.
Ездата и опитът на хиподрума помогна ли ти за прехода от една работа на друга?
- Помогна ми. Да си добър мениджър означава да имаш основни познания по мениджмънт, да познаваш законите на държавата в която работиш и много е важно да имаш усет към хората. Умението да се сформира работещ, енергичен и продуктивен екип е моя професия. А що се отнася до ездата, тя винаги помага. С това, че напълно се разтоварваш психически. Първо, защото имаш много пряк контакт с животното и второ, защото е динамична и си сред природата. И трите ми любими спорта се практикуват сред природата – ските, голфът и ездата.
Каква е Мануела извън трудовия делник? Винаги ли си в строг костюм?
- По дънки, като момиче. Често ще ме видите и в съответният екип докато спортувам. Мануела, както и да е облечена е Мануела, съдържанието е същото. Това, на което държа изключително много е личното ми достойнство. Дрехата е украса.
Какви хора обичаш?
- Достойни. Тази ценност е на изчезване в днешно време. В същото време полагам усилие да пазя достойнството и на хората около мен. Искам да живея в държава, която да пази достойнството на хората.
Не живееш ли в държава с такива институции?
- Не.
Как се справяш с това? Или се примиряваш?
- Точната дума е съобразявам се.
Изкушаваш ли се да заминеш в чужбина?
- Не, но изпратих дъщеря си там.
Какво я съветваш – да се върне или да остане там?
- Както би се почувствала щастлива.
Чувстваш ли се реализирана?
- Да, чувствам се добре в кожата си. Много неща съм постигнала.
Сама ли?
- С помощта на приятели, с обичта на семейството, с подкрепата на близките, които държат на мен, но най-вече с моята вяра. А аз имам вяра в себе си.
Каква е философията ти?
- Животът е такъв, какъвто си го направиш. Аз съм перфекционист. Държа на чистите взаимоотношения, влагам сърце и душа във всеки един елемент и идея. Имам малък кръг от най-близките ми хора, където всеки е обгрижен с внимание. Вниманието е много мило и ценно отношение, което мисля малко хора умеят да подаряват като жест към другите.
Как „презареждаш“, как релаксираш?
- Спортувам и обичам истински. Общуването с дъщеря ми е най-вдъхновяващото нещо за мен. Тя е прекрасно момиче. Мога само за минути да се възстановя и дори да се почувствам силна, когато съм с родителите си, с любимия мъж, или с някой добър приятел. Любовта е прекрасен мотив за общуване, нали? Освен това е огромен източник на щастие. И е неизчерпаем. Но трябва да се научим да го пазим от замърсяване.
Какво четеш в момента?
- Една прекрасна книга, която ти препоръчвам горещо. Заглавието е „Атлас изправи рамене“. Авторката е Айн Ранд. Харесвам начина й на мислене. Тя е философ, основател на обективизма. Допада ми идеята, че единствената морална цел на човек е преследването на собственото му щастие и собственият му рационален интерес.
Едва след като е задоволил собствените си нужди, той може да е максимално полезен за обществото. Когато животът ти е пълен, тогава имаш да дадеш. Ако има благотворителност, тя трябва да е искрена. Себеотрицанието не е добродетел. Себеотрицанието означава да загърбиш собствения си интерес, собственото си аз.
Ти си жертвоготовна или благотворителна?
- Жертвоготовна само когато виждам, че има смисъл и ясна цел. Ако някой просто дойде да иска, без да е положил усилие, няма да откликна.
Би ли инвестирала в конния спорт отново.
- Да, бих инвестирала отново. Финанси, доверие, време.
Какво смяташ за днешните политици?
- Смятам, че имат много да учат. Липсва им достойнство.
Би ли откликнала на покана за място в политиката?
- Имала съм такъв шанс, но не приех, защото не съм за продан.
Какво позитивно би казала на сегашното поколение?
- Уважавайте парите. Не ги презирайте и не ги величайте. Използвайте ги за собствено удоволствие и за да радвате другите около вас.